Адвокат Аделина Натина пред ФАКТИ: Правомощията на новата Антикорупционна комисия са притеснително разширени

Изборът на членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията предизвика сериозни обществени и професионални реакции. Освен споровете около номинациите, все повече въпроси пораждат и широките правомощия, които законът предоставя на новия орган. Достатъчно независима ли ще бъде комисията, има ли риск от политическо влияние и създава ли новата нормативна уредба предпоставки за злоупотреба с власт? По тези теми пред ФАКТИ говори адвокат Аделина Натина.

– Адвокат Натина, в интервю за ФАКТИ адвокат Александър Кашъмов постави под съмнение начина, по който Висшият адвокатски съвет излъчи своя кандидат за новата Антикорупционна комисия. Как според вас върви процедурата по избора на членовете на тази комисия?
– Честно казано – процедурата е странна и неясна, а най-вече – не демонстрира отказ от предишни подходи за формиране на антикорупционен орган, каквито бяха заявките. Конкретно за избора на Висшия адвокатски съвет бих казала, че познавам колегата Милена Калчева от години. Тя е адвокат, който действително се занимава с наказателно право, и смея да твърдя, че е изключително компетентна. Проследих представянето и на двамата кандидати. Колегата Калчева отговаряше близо четири часа и половина на въпросите, докато колегата Милен Шопов, който в крайна сметка беше избран, имаше значително по-кратко изслушване. От неговите отговори останах с впечатлението, че досега не се е занимавал с наказателно право и няма необходимата подготовка в тази област. Това е сериозен дефицит, защото работата на членовете на тази комисия изисква именно задълбочени познания по наказателно право – те трябва да могат компетентно да провеждат разследвания съобразно българското законодателство. Именно това, според мен, е ключовото.

– Законът предвижда членовете на новата комисия да бъдат посочени от различни институции – парламента, президента, Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет. Дава ли този модел реални гаранции за независимост или по-скоро създава предпоставки за политически баланси?
– От реално случилите се до момента номинации и избрани членове, според мен по-скоро е второто. Не смятам, че самият модел на номиниране от институциите, посочени в закона, дава достатъчни гаранции за независимост. Според мен това не беше най-разумното решение за промяна в антикорупционното законодателство. У мен остава усещането, че цялата процедура се случи формално, за да бъдат удовлетворени условията за получаването на средствата по ПВУ, а не да бъде формиран независим орган, който да се бори с корупцията. Подобно поведение много се доближава до това на предишни политици и мнозинства, а имаше заявки за различен подход. Вероятността да получим критики и дори санкции заради този формален подход според мен е голяма.

– Как оценявате факта, че част от членовете се избират от политически институции, а други – от професионалната юридическа общност? Достатъчен баланс ли е това?
– На пръв поглед изглежда логичен подход, но в момента е недостатъчен. Не само юристите, но и всички български граждани знаят, че зависимостите в професионалната общност са налице и няма никакви реални действия, насочени към възстановяване на независимостта. Далеч по-разумно щеше да бъде и обществени организации и висши учебни заведения да имат правото да издигнат кандидати. Законът трябваше да даде възможност не само на институциите, посочени в него, но и на обществени организации, университети и юридическите факултети също да издигат кандидати. На практика, фактът, че бяха избрани 4 от 5 членове на КПК показва, че някои от професионалните общности не желаят да приемат своята отговорност към обществото и противодействието на корупцията. Имам предвид решението на ВКС да не избере единствения кандидат-член – Ивайло Йосифов. И така възниква въпросът – как ще работи органът в непълен състав и как ще се постига ясно мнозинство в решенията?!

– Какви качества трябва да притежава един член на новата Антикорупционна комисия – професионална биография, репутация или по-скоро значение има институцията, която го е номинирала?
– За мен водещи трябва да бъдат професионалната репутация и моралът, колкото и да са девалвирали тези определения след дълги години, десетилетия на сериозни компромиси и явни несъответствия между декларираните ценности и реално поведение на висши магистрати. Това е най-важното, ако наистина българското общество и българският парламент искат реална борба с корупцията. Връщам се и към отговора на предишния въпрос – как се случва така, че ВКС решава да се „откаже“ от противодействието на корупцията? Някой се притеснява за доходите си или пък за кариерното си развитие?!

– Новата комисия получава сериозни правомощия – разследване на корупция по високите етажи на властта, проверки на имущество и други. Достатъчни ли са тези правомощия или съществува риск комисията да остане зависима от други институции?
– Имам сериозни опасения, че комисията може да остане зависим орган, формиран „…за да спасим едни пари“. Освен това смятам, че правомощията ѝ са дори по-широки от тези на предишната комисия и то не в духа на волята за битка с корупцията, а като добре познат политически контролиран орган за репресии върху определени лица, заемащи публични длъжности. Именно това буди сериозни притеснения и ме тревожи. Много ми се иска да си представя един „италиански сценарий“ – КПК като Guardia di Finanza, който наистина поставя един вододел в битката с мафията, корупцията и мръсните пари, а апаратните игри по-скоро ме връщат към скептицизма…

– Казахте, че има правомощия, които ви притесняват. Какво имате предвид?
– Както вече отбелязахме, най-сериозното ми притеснение е възможността да се вземат решения спрямо лица с имунитет без санкция от друга институция. ЗПК допуска образуване на проверка при сравнително нисък праг на информация – законът позволява проверки по сигнали и по служебна инициатива. Ако няма достатъчно строги филтри за достоверност, срещу едно лице могат да се образуват многократни проверки само въз основа на множество сигнали – дори когато няма нарушение, самата проверка може да има репутационен ефект. Това според мен е изключително опасно.

– Имаше коментари, че ЗПК допуска самата комисия ще може да разрешава използването на специални разузнавателни средства без подпис на съдия?
– Това беше променено между двете четения и без да видим конкретни казуси, би било спекулация да твърдим, че ще стане практика. Но и без СРС, несанкционирани от съда, комисията получава много широк достъп до информация – държавни регистри и институции – което концентрира значителен информационен ресурс в един орган. От някои подобни случаи при „сраствания“ между ДАНС и прокуратура от много близкото минало знаем колко сериозни могат да бъдат последствията.

– Какви механизми трябва да съществуват, за да не се превърне Антикорупционната комисия в инструмент за политически натиск срещу неудобни хора, независимо кой е на власт?
– Необходим е много по-сериозен съдебен контрол върху действията на комисията. Именно липсата му може да отвори вратата за образуване на производства, които да бъдат използвани за политически цели. Обратното – ако съдът бъде овластен да контролира процеса, могат да бъдат предотвратени злоупотреби и политически мотивирани производства. Голям дефект на цялата практика през последните десетилетия в борбата с корупцията беше, че винаги се оставяха вратички, „средният ешелон“ да остане непокътнат и да обслужва нови корупционни мрежи на високо ниво. Това до голяма степен е ликвидирало общественото доверие, че има воля за борба с корупцията. Пак сме в хипотезата „да излъжем европейците и да си вземем парите“ – а това ще го платим всички ние – българските граждани и данъкоплатци.

– След всичко казано смятате ли, че новата Антикорупционна комисия ще бъде независим орган, каквато е идеята на закона?
– Наблюдавайки процеса на законотворчество и формиране на КПК – имам сериозни съмнения. Познавам част от колегите, които бяха номинирани. По моя преценка единственият кандидат, който действително има необходимата подготовка в областта на наказателното право и разследванията, е кандидатът, издигнат от президента Йотова – Павел Гайдаров. Всички останали колеги може да са отлични специалисти в своите области, но според мен им липсва необходимата компетентност именно в наказателното право. А наказателното право е основната материя, с която тази комисия ще трябва да работи. Тук става въпрос за много специфични знания, умения и практика, която изисква задълбоченост и много лично отдаване – буквално, хората трябва да се „вградят“ в КПК и да рискуват много по-спокоен професионален живот и добри доходи. Много се съмнявам, че има масова готовност сред юристите за подобно предизвикателство.